19.02.2006 г., 23:30

Tu

262 0 22

Всяка твоя дума ме пронизва
и всеки звук отеква в мен.
Всеки поглед ме докосва лудо,
всеки жест е празник споделен.

Там,където слънцето залязва тихо,
и докосва нежно мойте сетива...

Там,където утрото смирено стихва,
усмихнато,за да посрещне пак нощта...

В тази красота аз виждам тебе
и твоят лик е част от мен.
Всяка мъничка звездичка грее,
под звуците на сладък реквием.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами да ти кажа,много ми харесва6 е!!!!!!!
  • Красиво и романтично! /6/!
  • Какво имаш предвид под"сладък реквием"????
  • Много е красиво и нежно!Пишеш хубаво!Продължавай само така!
  • Ани4ка ,успех мила!Прочетох всичко твое,удивена съм от търсещият дух във теб.Ти си много млада и животът е пред теб.Само бъди по-смела.