Тъгата убива
Тъгата е заседнала <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
в душата ми -
не я напуска
нито за секунда -
допушва я
като цигара -
гризе я
като въглен.
Тъгата е
най-грозната жена -
очите й
са жълти – восъчни,
Изтичат върху
нова самота -
от гърлото й
злобата клокочи.
Единствена
когато падне мрак,
когато любовта
умира плахо -
Затваря зад гърба си
нечия врата
и става господарка
над съдбата.
Тъгата е сега
на моя праг
и разпокъсва
любовта забравена,
в отворената рана
- с гняв -
по болката ми
хвърля камъни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алиса Гюровска Всички права запазени
