Тъжна вечеря

Тази вечер отново се храня с моята приятелка смотата. Вдигаме тост със сълзите ми, за неверните приятели. Леко прихваща ръката ми и ми обещава, че никога няма да ме изостави.Облечена е с моите спомени и дефилира направо върху сърцето ми. Там я чакат стари познайници:Студ и Мрак! По рано ме навестяваше по рядко. Не обичаше сетрите. Вяра,Надежда и Любов. Смехът ни я дразнеше. Как да я изпратя?! Гостите не се гонят, даже и натрапените. А е страшно мила с мен. Наздраве Приятелко.