Тъжно...
Някак тъжни са стените,
сякаш чувстват дъжда отвън,
някак изведнъж
скриха се звездите,
и сам под Луната...
есенен пън.
Защо е тъжно?
Защо трепери твоя глас?
Не искам лоша дума
да застава нивга между нас..
А, вятърът... лудият,
излишен като че ли,
душата ми е по – дълбока от морето,
за любовта ми прости...
Небето тихо плаче,
със падащи звезди,
неми мъртвите дървета,
прощават се със своите листа,
така ли лесно,
се отронва и любовта...
И настъпва тишина,...
любовта ме измори...
нямам сили да обичам,
няма време пред Бог да се греши...
сякаш чувстват дъжда отвън,
някак изведнъж
скриха се звездите,
и сам под Луната...
есенен пън.
Защо е тъжно?
Защо трепери твоя глас?
Не искам лоша дума
да застава нивга между нас..
А, вятърът... лудият,
излишен като че ли,
душата ми е по – дълбока от морето,
за любовта ми прости...
Небето тихо плаче,
със падащи звезди,
неми мъртвите дървета,
прощават се със своите листа,
така ли лесно,
се отронва и любовта...
И настъпва тишина,...
любовта ме измори...
нямам сили да обичам,
няма време пред Бог да се греши...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
