Тъжно-весела жена
Често пиша за тъга<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
и за болката в света
Но не съм аз все така
тъжна,плачеща душа
Със усмивката живея
спътник ми е в деня
И обичам да се смея
до късно през нощта
Може сутрешна роса
да ме накара да летя
Или детската усмивка
да ме дари с топлина
Но това са настроения
извиращи от моята душа
Зареждащи ме с енергия
и сили за да продължа
Да , това ми е съдбата
И не мога да я променя
Сама си слагам етикета
Тъжно-весела жена
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
Хубаво!
