Тъмнина
Сама се лутам в тъмното..
И търся светлината в дългия тунел..
Всичко е толкова странно..толкова страшно..
Тъмнината ме плаши,
А все още не виждам светлината..
Всичко е сковано от лед..
Дори очите си ги чувствам като ледени кристали..
Тъмнината е обзела дори сърцето ми ..
Бие силно силно .. в очакване да усети топлина..
Но от къде , от кого , кога ?
Като в тунела съм сама ..
И той не свършва и не свършва..
Имам чувството,че няма край ..
Дали … ?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Методиева Всички права запазени
за съжаление дори и най-прекрасното нещо не трае вечно... трябва да се наслаждаване на всеки миг, защото не знаем кога ще свърши...
