Търся своите илюзии
Пръсти трескаво разравят
позагасващата жар в нощта.
Търся своите илюзии.
Сама захвърлила ги там
сред затихващ огън,
дълго в нощите горял.
Всеки въглен преобръщам
с нежно белите ръце.
Не усещам как изгарят
кожата,превръщайки я
в черен,лепкав прах
свличащ се по моите нозе.
Не,не ще се спра да търся.
Нищо,че кожата ми се разпада,
че от огъня боли.
Без тях в живота ми е трудно
да съм силна,да вървя.
Искам да ги върна,
в магията им да се потопя.
Не открия ли илюзиите си сега
във огъня ще вляза с тях да изгоря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
