Убихме любовта помежду ни.
Бавно си отива любовта ни,
убиваме я ден след ден.
Виновни сме само ние двамата,
изпълнени със съмнения и страх.
Думи неизречени...
Всеки своята болка таи.
Не говорим помежду си,
издигаме невидими стени.
Играеме на котка и мишка,
заети да доказваме измислена вина.
В лабиринта от тайни,
погубихме любовта между нас.
А беше тя красива,като лунен пейзаж.
Толкова истинска и жива,
изпълнена с много страст.
Погубихме всичко свято,
заети с собственото си Аз!
убиваме я ден след ден.
Виновни сме само ние двамата,
изпълнени със съмнения и страх.
Думи неизречени...
Всеки своята болка таи.
Не говорим помежду си,
издигаме невидими стени.
Играеме на котка и мишка,
заети да доказваме измислена вина.
В лабиринта от тайни,
погубихме любовта между нас.
А беше тя красива,като лунен пейзаж.
Толкова истинска и жива,
изпълнена с много страст.
Погубихме всичко свято,
заети с собственото си Аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Всички права запазени
