Улицата
На ул. "Йордан Куртев"
Тази улица, по която вървя
няма вече да носи усмивки,
няма днешните малки деца
да излизат на нея от вкъщи.
Няма цялата нощ да стоят
и унесени в разкази страшни,
да усещат, че тя е домът
на големите техни надежди.
Тя сега е пропита със кръв,
зеят дупките черни по нея-
в тях потънал е топлият юг,
в който наште мечти са летели.
Сякаш времето всичко отне,
сякаш друго над нас е небето.
Колко хубаво детство сме имали!
Колко празен животът е днес!
А дали всеки не е замръзнал,
в някой спомен от бял лабиринт-
там се гонехме палаво винаги
и повтаряхме всички игри.
Но какво?- тебеширът ли свърши,
че обувките наши изтриха
всички бели следи по асвалта-
пансион, лабиринт и стрелки?!
Сякаш времето с дъжд ги изми.
И не ще ни спасят днес слънцата ни,
нарисувани да спрат дъжда.
Ще се чуе само леко съскане,
за да угаснат наивните ни дни...
24.11.2003 г.
Тази улица, по която вървя
няма вече да носи усмивки,
няма днешните малки деца
да излизат на нея от вкъщи.
Няма цялата нощ да стоят
и унесени в разкази страшни,
да усещат, че тя е домът
на големите техни надежди.
Тя сега е пропита със кръв,
зеят дупките черни по нея-
в тях потънал е топлият юг,
в който наште мечти са летели.
Сякаш времето всичко отне,
сякаш друго над нас е небето.
Колко хубаво детство сме имали!
Колко празен животът е днес!
А дали всеки не е замръзнал,
в някой спомен от бял лабиринт-
там се гонехме палаво винаги
и повтаряхме всички игри.
Но какво?- тебеширът ли свърши,
че обувките наши изтриха
всички бели следи по асвалта-
пансион, лабиринт и стрелки?!
Сякаш времето с дъжд ги изми.
И не ще ни спасят днес слънцата ни,
нарисувани да спрат дъжда.
Ще се чуе само леко съскане,
за да угаснат наивните ни дни...
24.11.2003 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Златева Всички права запазени
