vesentse (Весенце) vesentse (Весенце)
11
1.05.2005 г., 21:47

Умирам...

182 0 4

Умирам…
         А така не искам
         да увяхвам и да тлея,
         цяла да съм изгоряла,
         слънце в мене да не грее.
         Да се лутам-черна, прашна
         без да зная смях и песен,
         И посърнала и тиха
         да съм тъжна мокра есен.
         Със палитра златожълта
         багри-листи да чертая.
         Пада лист след лист обрулен.
         Ето-вече съм на края...

                                (26.04.2005)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весенце Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Докс (Симеон Георгиев)
    Докс (Симеон Георгиев)
    Веси,защо лъха такова отчаяние от стиховете ти?Звучи като онези раздиращи душата мелодии,които свързваш с болезнен спомен от миналото...Накара ме да си припомня подобни състояния,когато съм се лутал безпътно по студените улици,питайки се как да върна миналото и да поправя грешките си...Мъчително е,но го чувствам така близко,тъжно е,но е украшение за този сайт.Твърде силно е,за да се оцени,но все пак отличен от мен!
  • vesentse (Весенце)
    vesentse (Весенце)
    Ами знаеш ли-никога не съм могла да пиша жизнерадостно, обикновено стиховете ми са или пропити с болка, или с несбъднат копнеж.Може би е така, защото се чувствам по този начин на моменти, и тогава се поражда и желанието да пиша, да удавя болката в думи, да я заключа между редовете и така да се освободя от нея..Да-тъжно е, но понякога именно това ражда невероятни творби.При мен не е така, но ето Яворов е един от малкото примери- в неговите стихове се оглежда страданието,а в същото време са така хубави и неповторими..
  • Докс (Симеон Георгиев)
    Докс (Симеон Георгиев)
    Веси,защо лъха такова отчаяние от стиховете ти?Звучи като онези раздиращи душата мелодии,които свързваш с болезнен спомен от миналото...Накара ме да си припомня подобни състояния,когато съм се лутал безпътно по студените улици,питайки се как да върна миналото и да поправя грешките си...Мъчително е,но го чувствам така близко,тъжно е,но е украшение за този сайт.Твърде силно е,за да се оцени,но все пак отличен от мен!
  • vesentse (Весенце)
    vesentse (Весенце)
    Ами знаеш ли-никога не съм могла да пиша жизнерадостно, обикновено стиховете ми са или пропити с болка, или с несбъднат копнеж.Може би е така, защото се чувствам по този начин на моменти, и тогава се поражда и желанието да пиша, да удавя болката в думи, да я заключа между редовете и така да се освободя от нея..Да-тъжно е, но понякога именно това ражда невероятни творби.При мен не е така, но ето Яворов е един от малкото примери- в неговите стихове се оглежда страданието,а в същото време са така хубави и неповторими..