Унизена
Аз падах и ближех земята,
където бе стъпвал и ти.
Не виждах във нищо лъжата
и давех се в клетви - мечти.
И гордо всяка твоя обида понасях
и молех се вечер да мислиш за мен.
Във всяка среща надежди аз внасях,
но бавно загасваха ден подир ден.
И бягах от другото, в тебе се криех;
не виждах колко ненужен ми бе.
В собствена сянка мъчително гниех,
не можех с воля да кажа аз "НЕ!".
Но станах. Изправих се. Вдигнах глава.
Огледах се смаяно с други очи.
Видях, че го има - там бе света;
пред мене се виждаха хубави дни.
Избрах да съм горда и смела,
а не унизена в твоите крака.
И сега всеки риск бих поела,
стига отново да не се унижавам така!
където бе стъпвал и ти.
Не виждах във нищо лъжата
и давех се в клетви - мечти.
И гордо всяка твоя обида понасях
и молех се вечер да мислиш за мен.
Във всяка среща надежди аз внасях,
но бавно загасваха ден подир ден.
И бягах от другото, в тебе се криех;
не виждах колко ненужен ми бе.
В собствена сянка мъчително гниех,
не можех с воля да кажа аз "НЕ!".
Но станах. Изправих се. Вдигнах глава.
Огледах се смаяно с други очи.
Видях, че го има - там бе света;
пред мене се виждаха хубави дни.
Избрах да съм горда и смела,
а не унизена в твоите крака.
И сега всеки риск бих поела,
стига отново да не се унижавам така!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Генова Всички права запазени
