Устрем
126
0
0
Към упокойните черти
(и сякаш ти си Тук!)
на Твоята измамна плътност:
досъщ самоубиец
подир обичната си Участ
- и може би съм аз -
залутан и стремглав.
В бурята на кръв и дух -
докрай,
до безнадеждния предел на кръгозора;
назад,
през сестроликите ти сенки,
назад, назад, до дъното
на тъмното неслучване.
Понесен като екот на безсмъртен глас
- и към чертога
на твоето светоотсъствие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Всички права запазени
