УТЕХА
УТЕХА<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Животът си минава, а пък ние
все чакаме да стане поносим.
Горчилката му свикнали да пием –
и два такива можем да търпим.
Но няма два – живееш и умираш,
дори, прощавай, да живееш зле.
И за утеха – в края му, разбираш,
че адът страшен вече е зад теб.
1997 г.
Добрич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
