Утро
Сянката на слънцето се спуска над земята,
след миг ще опожари небесата.
Небето във кръв е обляно,
сърцето е с грижи заляно
и боли,
и тежи.
Боже, колко беди!
Ражда се не ден, а ад:
беднотия, болести, глад...
Кървава песен се пее,
с нея надежда се лее
в душите,
ражда мечтите
в детинските сърца.
Но вече не сме деца.
Боже, прибери си кълбото от огън!
Избави ни от тоз жалък ден!
Не прибавяй към мъките още!
Нощем
колкото звезди,
толкоз и мечти
неизпълними.
Запеят ли първи петли,
пак почва да тежи.
Не е ден, а мрак.
Но... утро е все пак!
след миг ще опожари небесата.
Небето във кръв е обляно,
сърцето е с грижи заляно
и боли,
и тежи.
Боже, колко беди!
Ражда се не ден, а ад:
беднотия, болести, глад...
Кървава песен се пее,
с нея надежда се лее
в душите,
ражда мечтите
в детинските сърца.
Но вече не сме деца.
Боже, прибери си кълбото от огън!
Избави ни от тоз жалък ден!
Не прибавяй към мъките още!
Нощем
колкото звезди,
толкоз и мечти
неизпълними.
Запеят ли първи петли,
пак почва да тежи.
Не е ден, а мрак.
Но... утро е все пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Цанева Всички права запазени
