7.07.2006 г., 1:14

Утробата мълчи

153 0 30

Надежда се чете  там

дълбоко в твоите очи

Ти искаш го , да знам .

Ала утробата мълчи  !

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Дали живее в теб вече

детето  твое ,  не личи

Желаеш новото човече .

Ала утробата  мълчи  !

 

Мечтаеш   да  го  видиш

потъваш в своите мечти

Копнееш   да  го  усетиш .

Ала  утробата  мълчи  !

 

 „Часовника” ти изостава

 започва тъжно да  звучи

 И малко време  ти остава

 Ала   утробата  мълчи  !

 

 Изгаряш  от  тревожност

 празнотата в тебе  горчи

 Диагноза- /невъзможност/

 Завинаги  утробата мълчи !

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно..
  • За думите на всички вас благодаря
    Да Гери и Мая,много тежко, чак боде
    Ради права си за децата чакащи деня
    в който втори дом ще открият някъде
    Да Весан не е изповед и лична история
    ала за много хора често това е случване
    Съгласна съм Джейни Тод не трябват отчаяния
    бог е милостив , трябва вяра и силно искане
    Благодаря ти мила Поли, голямо щастие ти желая
    а на Никола ще кажа:"Ужас!...я се вземи в ръце"
    Да Христо, така е, тъжно се описва тъжна история
    така тъжна че дори и kasius не можа да ме разсмее
    И на теб Злате за думите и за куража аз благодаря
    и дано тези които имат нужда усетят това трептене
    За двете си прекрасни момчета на Господ благодаря
    стиха е за онези не усетили радостта от това щастие
  • Ивайло , ама как така
    шестица ,не благодаря
    Достатъчно ми е това
    че тук постави си стиха

    Е може и да е два реда само
    ала приятелски ми даваш рамо

    Усмивки и много поводи за радост
  • Е , благодаря !
  • Горчив и силен стих Етчи.
    Поздрави за него.
    А на теб мила много щастие желая