В гнездото...

Остави ме в гнездото На пилета крякащи В безизбежната си съдба Къде са всички несбъднати мигове В старите книги... във философията на живота, в мечтите на малките пилета... Къде са всички несбъднати мигове В празничните светлини и недопитото вино на снежната покривка В празникът на сливането и силата на убеждението в обърканите ходове на играта в смелостта на пилето да счупи своята черупка да полети сред хубавите птици да запее в хора на небесата да има силата на крилата Къде са всички несбъднати мигове В желанието да спреш целувката капчиците нежност изтичаща по пръстите В очакване на чудото да превърне сълзите в кристали. Да, няма несбъднати мигове има неизживяни обещания, които пилетата сами си дават... Остави ме в гнездото.. Там плачат струните на вярата и отчаянието, на силата и страхът. От толкова несбъднати мигове.... От толкова неполетяли чудеса От толкова... толкова много пилета Крякащи в своето очакване.