24.06.2006 г., 22:53

В казармата

145 0 8

В КАЗАРМАТА<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Нощ тъмночерна се спуска над мен,

сънят пак не идва, измъчвам се аз.

Мечтая за много неща наведнъж,

но колко далече от тях съм сега…

 

Компании весели, смях и любов –

колко отдавна беше това!

Животът навън си тече и без мене,

не чака ме никоя с прегръдка добра…

 

Събуждам се сутрин до гола стена,

далеч от приятели, радост и шум.

Нелепи порядки и робски товар

започват отново с новия ден.

 

Но всичко ще свърши! Ще бъда свободен

и пак аз ще пея за радост и любов!

 

м.06.1984г.

Любимец

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За пореден път те поздравявам, Росица!
  • Щом си стигнал само до подполковник, значи не ти достига образование... А въпросната песен /защото това е текст на песен/ разплакваше един дисципаджия...в далечната 1984г. - а системата беше като в книгата на Оруел...
  • Нощ тъмночерна се спуска над тебе,
    но ето го вече желания час,
    когато свободен,ще бъдеш без бреме,
    когато, ще грее на устните смях.

    И няма до гола стена да осъмваш,
    а утро,ще срещаш с любима жена.
    С приятели,с песни деня ще огласяш
    да смъкваш от плещи тежък товар.
  • Аз съм о.з. под-полковник и ти казвам да не хленчиш!А ако на 41 години влизаш....?
  • За пореден път те поздравявам, Росица!