В пъзела на думите
Замислена в пъзела на думите си се откривам...
Лицето ми е цветен разрязан картон
на малки парченца.
А ти ги разбъркваш,
за да ти е по-трудно да ги подредиш.
И започваш наново...
Не знам обаче в твоите ръце ли се изгуби
едно парченце белота,
на погледа в очите ми частта.
Уплашено се взираш във килима
и търсиш там
изгубеното в теб самия.
И пъзелът ще си остане недореден...
Недовършени, безмълвни ще останат думите.
И ще мълчат...
Лицето ми е цветен разрязан картон
на малки парченца.
А ти ги разбъркваш,
за да ти е по-трудно да ги подредиш.
И започваш наново...
Не знам обаче в твоите ръце ли се изгуби
едно парченце белота,
на погледа в очите ми частта.
Уплашено се взираш във килима
и търсиш там
изгубеното в теб самия.
И пъзелът ще си остане недореден...
Недовършени, безмълвни ще останат думите.
И ще мълчат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Златева Всички права запазени
