В съня ти...
Денят е кратък, се оказа,
времето за нас да побере.
Не те видях... Дори не казах
едно " Здравей, Любов " поне...
И идвам във съня ти да погаля,
очите ти до болка уморени със целувка,
и пръстите си нежно да прокарам
през тъмните коси, и със една милувка
да кажа че... обичам те, но тихо
от думи нямам нужда...
Ще те прегърна - остани притихнал...
Не, не се събуждай,
за да ми разкажеш... Зная -
денят е тичал в своите посоки,
без дъх останал най-накрая
си искал да избягаш от умора,
далеч от времето - в ръцете ми
да си отдъхнеш... И аз дойдох -
надбяга времето сърцето ми -
и ти донесох нежност и покой...
Спокойно спи... Донесох ти и сън -
от обич нежна - лъх ефирен...
А утрото ще дойде скоро вън...
Целувам те и си отивам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
