12.07.2006 г., 21:39

В търсене

133 0 18

Аз имам хиляди лица<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

и хиляди надежди имам –

пулсират в мене сто сърца

и мисли рой...

неуловими.

 

Блуждая –

огънче в нощта.

Размътвам се –

вода дълбока...

и ако в някоя посока,

отвей ме вятърът крилат –

ще пея в бързея,

в потока,

дорде без глас

не срещна бряг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Беше ми "бит" първият наказателен удар , Краси! Много ги е яд някои тука, като скунксове са ..крият се, но мирише!


    и стихотворението!
  • Бъди талаз, вълна бъди!
    Със прилив - страст -
    в брега се спри...
    ..и утихни от нежност.

    хареса ми!
  • Дано намериш своя бряг
    на него сигурност да имаш
    да спреш блуждаещия бяг
    и плодове от своя труд да имаш...
  • Този ти стих много ми харесва - докосващ е. Поздрав.
  • Прав си, така е! То и едно стига./6/