Вали
Вали ли вали...
Ех, не спира.
Аз не виждам сълзите ти,
върху мокрото, мило лице.
Не усещам дори,
как тихо замира,
онзи трепет в очите ти,
който в рая, от ада зове.
А в мене гори...
Буен огън извира.
С пръсти суша косите ти,
под плачещо сиво небе.
Ще дойдат зори...
Славей ще свири...
Слънце топло с лъчите си
ще разкрие пред нас светове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени