Вечен залез
Грешно е да се презира младостта
да бъда грешница мечтая,
заточена във крепостта,
на запад, късче от безкрая.
Там, където залез вечен
обагря синьото небе във плам
и изгревът е на затвор обречен
сред поглъщащото черно,сам.
Нека си платя за дързостта
да бъда равнодушна пред позора,
наказана между умиращата светлина
и враговете на прекрасната Аврора.
Готова съм до края да изкупвам
гнева всевишен с поглед заслепен,
копнееща да бъда хоризонта,
целуната от залеза смутен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роксана Медичи Всички права запазени
