вечното момче
Вечер легнал на тревата
гледам звездното небе.
Някак тъжно е в душата
вече май не съм момче...
Някъде край мен ,щурците
свирят нощни серенади...
Влюбени докрай в звездите
векове наред те страдат...
Тъмно е и сякаш мрака
спуска було от тъга...
А до мене някой сяда
и докосва ме с ръка....
Стреснат бързо се оглеждам
и оставам във захлас...
Във блещукащи одежди
малка фея виждам аз.
Тя стои до мен в тревата
и усмивката и грее...
А косата и от злато
е разпръсната край нея...
"Сън ли е"-прошепвам тихо
и пристъпям като в транс...
Феята с очи ме милва
и целува ме със страст...
В устните и аз потъвам...
В устните и -сладък грях...
И в момче ме пак превръща
феята със своя смях
А във бузките и нежни
смеят се страпчинки сладки
две приятелки близначки
щастие ми носят-знам го.
Вечер легнал на тревата
гледам звездното небе.
Вече светло е в душата
и отново съм -момче.
А край мене пак щурците
свирят свойте серенади.
Влюбени докрай в звездите
вечно си остават млади.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Желев Всички права запазени
Браво 
