Вик
Звезди покрили небето,
двамата с теб сме сами.
Греят светулки в полето,
а луната сякаш лети.
Самотна, нощта ни обгръща
с дълбока, мълчалива тишина
и мечти в реалности превръща,
докато надникне утринта.
Виждам твоите зеници
прекрасни – страстни, блеснали очи
грейнали в нощта звездици,
щастливо пръскащи искри.
Виждам твоята усмивка,
свенлива – дива, нежната покана
да докосна с устни таз извивка
игрива – мила и така желана.
Прегръщам те в нощта с вик
очакващ раждането на деня.
С трепет за да видя твоят лик
и отново да се потопя в съня. . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Панайотов Всички права запазени
