Влака
Слънце и прозорец,
миризма на кожа,
смазка и метал,
поскърцващ звук,
дърво изстрадало,
стари стъпки в кал....
С напукано лице
и железни зачервени устни,
озъбени на сутрешния мрак,
поредна спирка ще напуснат
вагоните на моя влак.
Така приятно е
на старите седалки,
прокъсани къде ли не,
да се протегнеш
и отпуснеш малко
сутрин с чашката кафе.
Всички се познават -
като на голяма селска сватба.
Един те ръчка,
друг побутва с крак,
а ти безумно им се радваш...
миризма на кожа,
смазка и метал,
поскърцващ звук,
дърво изстрадало,
стари стъпки в кал....
С напукано лице
и железни зачервени устни,
озъбени на сутрешния мрак,
поредна спирка ще напуснат
вагоните на моя влак.
Така приятно е
на старите седалки,
прокъсани къде ли не,
да се протегнеш
и отпуснеш малко
сутрин с чашката кафе.
Всички се познават -
като на голяма селска сватба.
Един те ръчка,
друг побутва с крак,
а ти безумно им се радваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Капанова Всички права запазени
Дори усетих аромата на кафе и кожа... Ехххх...
