Война!
Война!
-Нима не сте чули новината?
Тази сутрин са обявили война!
Ханс тръшна със замах вратата:
-Хайде всички,хайде на крака!
Той беше някак променен-
със каска, маузер, байонет
и радостта му в този ден
го правеше снажен, напет.
-Ще служа на отечеството, татко!
Ти сам ми казваше, нали,
че да умреш във бой е сладко,
че това е смърт за храбреци!
Но ти да нямаш страх, аз зная-
победата е в нашите ръце
И аз ще се завърна жив накрая
с усмихнато, ликуващо лице!
Война е, чуваш ли сигнала ?
Аз закъснявам, трябва да вървя.
Напред, напред със генерала!
Напред! Война! Война! Война!
Днес Германия ни принадлежи,
а утре, татко, целият свят!
Ето ти вестника, виж, чети-
ще има мир и благодат!
Мойта посока сега е Напред!
С чест и кръв за тази страна,
за триумф и нов световен ред,
ще се сражавам и ще победя!
Ханс тръгна. С поглед проследих,
изпратих го с невиждащи очи.
Въздъхнах , от чашата отпих
и като рукнака едни сълзи...
Беше септември, трийсет и девета.
Навън полъхваше вече на есен,
а в калните, обрулени полета,
легионите напредваха със песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
Браво
