Krasita (Красимира Петкова) Krasita (Красимира Петкова)
21
11.01.2006 г., 13:20

Време

138 0 4
 


Летят минутите -
като подплашени връбци
от жиците.
Уж притихнали -
изведнъж политат.
И никой не може да ги спре,
дори с поглед.

Нима шастлива съм била
в обятията ти, живот?
Щом тъй бързо препускам
край дните си?

Или младостта не се оплита
с времето?
Затуй пилея дните си?
И хвърлям на боклука
без да съм ограбила докрай
минутите?

Ще дойде ден,
минутите ще траят цяла вечност.
Ще пълзят като мравки -
по краката ми.
Ще грабят душата ми,
ще палят самотата ми,
а аз - щастлива ще ги храня.
Защото кът ще бъдат дните ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Петкова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари