Времето
Денят е като полудял от сутринта.
Хората се щъкат побеснели
и гонят работа, пари... А любовта,
а тя върви до тях и тихо стене
в листата на дърветата, в дъжда.
И хората си мислят, че са закъснели
за най-щастливата съдба!
Че, някак си били са остарели...
И в техните родени, неродени
и вече поотраснали деца
мечтаят да намерят нещо свое
забравено, изгубено сега...
И все така човечеството тича
между Преди и След. А нашето Сега
на Дон Кихот ужасно заприлича
с пропуснатите мигове от вечността.
Но кой да забележи? Та нали
със вятърните мелници на времето
и днес светът се бори... Но, уви!
Не сме дорасли за безвремие...
Хората се щъкат побеснели
и гонят работа, пари... А любовта,
а тя върви до тях и тихо стене
в листата на дърветата, в дъжда.
И хората си мислят, че са закъснели
за най-щастливата съдба!
Че, някак си били са остарели...
И в техните родени, неродени
и вече поотраснали деца
мечтаят да намерят нещо свое
забравено, изгубено сега...
И все така човечеството тича
между Преди и След. А нашето Сега
на Дон Кихот ужасно заприлича
с пропуснатите мигове от вечността.
Но кой да забележи? Та нали
със вятърните мелници на времето
и днес светът се бори... Но, уви!
Не сме дорасли за безвремие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
