времето е дреха...
времето е дреха,
която износвам
и не свалям от себе си...
избеляла вече,
протрита,
обшита с кръпки,
с разшити тигели,
дупки,
с пробити джобове...
и колко изгубени спомени,
които не забравих,
които търсих
навсякъде,
където съм била...
и не открих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Златева Всички права запазени
