Всичко край мен умира

Обичах живота груб, жесток, коварен и мръсен изпълнен с злоба отива си живота ми печален бавно аз пълзя си към гроба. Разяжда гърдите ми кървава рана като свещ в мен гори, тъга душата ми трови с наслада горейки в мен ме мори. В жилите полека-лека кръвта изстива. С мъчително тъжни очи аз гледам как всичко заспива, гаснат последните слънчеви лъчи. Сълзите на ноща покриха пак земята, покрита с бисерна роса тя плаче, че не ще види пак зората всяка капчица-роса, капка бисерна сълза. И моите сълзи сливат се с росата и като малки звездици блестят всичко умира, като мен самата отива си бавно светът.