Вятър
Беше толкова щедър към мен,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
беше истински влюбен -
преминаваше ден подир ден,
и един не остана загубен.
Твоята обич за мен беше замък -
там пиршествата не спираха,
кристална нежност в очите ти имаше -
в залата бална бях винаги примата.
Леко танцувах ефирно се носех,
а любовта ти ме галеше..
Вятър прониза прозореца –счупи го
ти беше крал, ... а аз крадлата..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радинела Халачева Всички права запазени
