Вятърът
Той броди все <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
по пътища безкрайни.
Заплита се
в косите ни –
без свян...
свидетел на безброй
незнайни тайни –
неуловим,
свободен,
прям.
Ту весел тича –
през полята.
Ту пък от ярост,
е пиян...
след туй притихва...
чак, когато
съзре,
че е ужасно сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Стихчето е хубаво!
