ВЪРНИ СЕ...
Върни се
Върни се с изгрева пламтящ, лазурен...
събрал в очите си от спомени тъга,
пребродил пътища, горял в живота бурен,
но с още жива и обичаща душа.
Върни се с първите лъчи златисти,
докоснали лицето ти с целувка;
поел товара си на тежки мисли,
поискай мойта ласка и милувка...
Върни се! Ще те чакам в тишината
с замлъкнало сърце като камбана,
копнеещо на глас да изречеш словата:
"Дойдох си, обич, да остана"...
07.08.2006г.
Върни се с изгрева пламтящ, лазурен...
събрал в очите си от спомени тъга,
пребродил пътища, горял в живота бурен,
но с още жива и обичаща душа.
Върни се с първите лъчи златисти,
докоснали лицето ти с целувка;
поел товара си на тежки мисли,
поискай мойта ласка и милувка...
Върни се! Ще те чакам в тишината
с замлъкнало сърце като камбана,
копнеещо на глас да изречеш словата:
"Дойдох си, обич, да остана"...
07.08.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
