Възглавница за сънища
Със тихи стъпки се прокрадна плахо към душата ми,
вълшебно-нежна музика сега дочувам.
Надзърна и без страх прочисти паяжините в съдбата ми,
с любов ми подари възглавница с която да сънувам.
Позволи ми да докосна сърцето ти
със спомен стар и може би забравен,
да помилвам леко аз лицето ти <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
От мислите ми нека си опарен.
И дланите обичани върху сърцето лудо ще положа
и в сънищата твои избледнелите мечти ще сложа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
