Възход или падение
Дните плахо се редят
като мъниста на броеница.
Очите ми отворени, не спят,
сърцето е ранена птица.
Не усещам как се изнизват часовете
и превръщат се в празни междучасия,
как ме гонят ветровете
на неизпълнени обещания.
Знам, че нещо трябва да върша.
Имам точна, определена цел,
но се чувствам като оглозгана мърша,
като мъртвец изстинал, посинял.
Взирам се в нищото и мъча да открия мечтата.
Протягам ръце към далечното,за да уловя някакъв мираж.
Откривам ли - или се лъжа - истината...
"Боже мой ще имам ли кураж,
да следвам своята съдба,
ще имам ли воля и сила да спечеля таз борба..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
