вземи ме
Вземи ме със себе си-
на онази твоя скала заведи ме,
далече от всички-
в миналото , при мечтите ни...
някъде там отведи ме.
Истински пак ме цвелувай
и нежност нашепвай ми,
изпей ми пак песен,
поиграй си с косите ми,
със страстта си гори ме-
съвсем сами сме...
Нека после да помълчим.
Вземи ме при себе си-
тука съм пуста и няма-
буря без вятър съм,
заключена морска стихия,
без простор- една гладна,
саката, имъчена птица,
която болезнено маха с криле,
да те стигне, за да те има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Танчева Всички права запазени
