За една неизбежна раздяла
Сълзите ми се смесиха с дъжда -
и в мрака на душата ми препускат,
открадват радостта на младостта
и в камък моето сърце превръщат.
Студена буца в гърлото стои,
мълчи света, а нещо в мене куца.
Главата ми не спира да бучи -
в ума ми химикалката скрибуца.
На тебе само исках аз да дам
от себе си най-светлата поема,
на волната ми пееща душа -
блестящата, най-приказната трела.
А вместо туй останах тъй безмълвна -
и мъката преглътнах тихо, бавно -
да е сбогуването ни спокойно,
раздялата ни да не е парадна.
След днес се чувствам толкова сама
само тупти сърцето ми сиротно -
и гледам бъдното в отворена врата -
и сещам как ми става по-самотно.
Но ти не спирай днешния си марш!
По пътя неотконно продължавай!
На твоята пътека - верен страж -
сърцето ми ще бъде твой приятел!
Бездомна се прибирам у дома -
и празно е леглото гдето спеше.
Сълзите ми се смесиха с дъжда,
що ей сега отгоре ми валеше.
5.01.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Русева Всички права запазени
