За една прегръдка плаче моята душа!
Къде си,слънце...
Прегърни ме...
Нуждая от теб сега...
Една прегръдка твоя ще ми стигне,
за да пресуши безброй сълзи изплакани в нощта.
Къде си,слънце...
Тъжна съм и просто много
искам в този миг очите ти да видя!
Да си до мен... Да хвана твоята ръка...
До теб единствен аз съм силна и
много по-добра...
Човек до тебе се наричам...
Няма ли те болка се зова...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Ганева Всички права запазени
