За пеперудите... и мен
Ах, пеперудите да можеха да плачат...
Бих потъгувала над чашката със тях!
Да ги напия
и да питам,
да ми кажат
боли ли ги и тях от любовта?
И те ли като мене тихо губят
крилата си изчезнали в нощта?
И се напиват,
и се питат,
и си казват:
"Излъгах се отново в любовта!"
И те ли губят цветните си шарки
рисувани от порива на мъж
напил се
и прошепнал,
и им казал,
че шарките се губят с всеки дъжд?
Ах, пеперудите, не, никога не плачат,
за по-велико дело са родени те-
щом се напия
и замлъкна
тихо в здрача,
да кацнат върху мойте рамене!
И в самотата на сърцето ми ранено
да ми изкажат тихичко на глас:
"Ти си ранена,
но за нещо
си родена-
да отстояваш над човешкото си аз!"
Бих потъгувала над чашката със тях!
Да ги напия
и да питам,
да ми кажат
боли ли ги и тях от любовта?
И те ли като мене тихо губят
крилата си изчезнали в нощта?
И се напиват,
и се питат,
и си казват:
"Излъгах се отново в любовта!"
И те ли губят цветните си шарки
рисувани от порива на мъж
напил се
и прошепнал,
и им казал,
че шарките се губят с всеки дъжд?
Ах, пеперудите, не, никога не плачат,
за по-велико дело са родени те-
щом се напия
и замлъкна
тихо в здрача,
да кацнат върху мойте рамене!
И в самотата на сърцето ми ранено
да ми изкажат тихичко на глас:
"Ти си ранена,
но за нещо
си родена-
да отстояваш над човешкото си аз!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Илчева Всички права запазени
