14.07.2006 г., 10:19

Забият ли камбани на раздяла

146 0 36
Забият ли камбани на раздяла
и небето ти заплаче ли за мен,
не тръгвай ти по път прощален,
не ме търси до камъкът студен.

Не се завръщай в спомени, където
с целувки парех твоите очи
и не тъгувай за детето,
че в живота ни не се яви.

Не се вини, че разделени
в живота бяхме неведнъж.
Не впивай нокти в дланите студени,
не ставай бродник посред нощ.

Търси ме, Обич моя, в тишината!
Ще бъда там до сетния ти час,
когато вечността ни необятна
прегръдка ще разтвори и за нас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепен стих!
  • "Търси ме, Обич моя, в тишината!
    Ще бъда там до сетния ти час,
    когато вечността ни необятна
    прегръдка ще разтвори и за нас."

    Прекрасно!Поздрави за великолепния стих!
  • Браво!Красота!

  • В света ти мил и нежно тих
    душата ми душата ти разпитва
    и чувствата се леят в стих,
    достигащ основания на молитва.

    Камбанната ти тишина е в мен,
    защото с ритъм общ отеква,
    а той ме прави озарен
    и на душата ми олеква.

    Всеки ден в постоянни срещи
    с теб твориме своя час
    и затуй с души горещи
    любовта е в цялост между нас.

    Любовта ни е невинна
    и затуй за нас е храм,
    който в атмосферата интимна
    ни дарява с балсам.
  • Щастливец е човекът до теб, Роси!