Забрави ли?

Забрави ли как преди известно време превзе

и последното останало живо късче от моето сърце?

Забрави ли как с усмивката си слънчева ме омая,

и когато гледах очите ти красиви се издигах бавно към рая?<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Забрави ли, че омагьоса ме с мили и добронамерени слова?

Зная, те не струват нищо за тебе сега.

А как тръпнех от вълнение всеки път, когато отваряше вратата?
Как изгаряше ме с големите си ръце...
Как ми казваше да не се влюбва моето сърце...

А забрави ли, че дори последната ни среща беше обсипана с лъжи?

Можеше устата ти поне тогава да ми ги спести.

Обещания, разкаяния, но за какво?

Какво удоволствие ти направи поредното зло?

По дяволите милите ти думи.

Аз не съм просто една от наивните ти ку...клички!

За какъв се помисли, а?

Ще изпепеля всичките ти слова.

Ще ти припомня всичко това,
в прах ше превърна всичко, което бе до сега.

Ще платиш и за късчето ми сърце,

за болката, която толкова време бе изписана на моето лице.