Зачатие ІІ

От вчерашна, висяща на закачалка усмивка
се оттича
     с
     т
    р
   у
    й
     к
      а
сутрешно горещо кафе.
Потича по шийката и,
бродирайки околохълмие,
пропада в едно лунно кратерче,
запълва го и се слива
с кондензирано бяло безумие
на една малка среднощна музика -
любовен елексир.
После потокът,
наситен със желания,
меланжно протича
все по - надолу,
слаломира като черно - бял
              м
            р
          а
           в у
             н
             я
            к
из храсталака
от детерминирано време
и намира
убежище
в една притча,
под една слива
и на една шийка,
тръпнещо
влажно
и
накапучинено.

само едно зоúдче от 40 000 000 ЩЕ.