Загубих те
Сърцето ми горещо като пустиня и също толкова пусто.
Душата ми като скитник проси от теб една усмивка, една целувка.
Ала отблъсквам те аз , както два еднакви магнита избягват се.
А така те желая с радостта на малко дете за майчина милувка.
Чувствата ми пропилявах ги аз,без да осъзнавам,че наранявам те.
И сега няма време , през което да не мечтая за теб , като че ли не можех да
те имам.
Но късно послушах сърцето си и загубих те завинаги.
Да се моля нямам сили , да ми простиш не заслужавам.
Искам само да знаеш , че обичах те и още повече ще те
Обичам !
Душата ми като скитник проси от теб една усмивка, една целувка.
Ала отблъсквам те аз , както два еднакви магнита избягват се.
А така те желая с радостта на малко дете за майчина милувка.
Чувствата ми пропилявах ги аз,без да осъзнавам,че наранявам те.
И сега няма време , през което да не мечтая за теб , като че ли не можех да
те имам.
Но късно послушах сърцето си и загубих те завинаги.
Да се моля нямам сили , да ми простиш не заслужавам.
Искам само да знаеш , че обичах те и още повече ще те
Обичам !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Александрова Всички права запазени
