Закачливо
Слънчево зайче игриво<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
спря се днес върху мен.
Усмивка,весело чувство
донесе ми в топлия ден.
Огледах се.Кой ми го праща?
Случайно при мен ли дойде?
Аз вече „ окото не хващам”,
не ходят подир ми мъже.
Преминах трийсет и пет,
и времето своето взе си.
Вярно,нося душа на поет,
но външно-о,хубост къде си.
А зайчето скача и шава
обхожда ме,бяга по мен..
Мъжа ми ме наблюдава,
усещам,ще има проблем.
-Какви са тез зайци по теб?
На кой ти си дала нишан?-
въпроса смрази ме кат лед,
и бързо отвърнах:-Не знам.
- Не знаеш,как ли пък не.
Я кажи ми,кой те закача?-
а пък моето женско сърце
тупти,в гърдите ми скача…
Но усетих усмивка,потайна
и веднага всичко разбрах.
Няма страшно,нямало тайна
огледалце че държи го видях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
Хубаво ти е стихотворението! Поздрав, Анета!
-той знае какво говори!
