заклинание
Все се пазя от грешки
и все от предпазливост греша.
Дните си преброени, човешки
обръщам на опаки щом реша.
А после се свивам унила
в ъгъла у дома...
Посърнала, бледа и зла
си наливам да пия. Сама.
Яростно си запалвам цигарата,
тръскам навсякъде пепелта
и в тъмнината заклинателно
си обещавам
повече да не греша...
24.03.1996г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Витанова Всички права запазени
