15.10.2005 г., 19:29

Закъсняла среща

135 0 8

Загледан в тълпа от хора,
стоиш и с поглед търсиш нещо или някой,
а аз стоя отсреща в тъмнината
с болка от любов,
а колко много те очаквах...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Дали да те извикам е въпроса?
Дали така очакваната първа среща
ще бъде поредното за теб завоевание?
Дали да те оставя да си тръгнеш с насмешка,
а аз да претърпя едно разочарование?
Дали пък тази първа среща
очаквана ще бъде с желание,
любов дали сърцата ни ще сгрее,
отвън пред прага чака изпитание.
Поглеждаш нервно към часовника,
минутите летят и закъсняваш,
дали човека чакащ те отсреща
в теб ще срещне любовта гореща?
времето заспива в своя ход неумолим за миг,
и всичко губи смисъл.
Какво ще бъде тази кратка среща???

За мен, за теб, за нас...?
Препускат мисли в безнадежден вик,
дали на тази закъсняла среща
да променим съдбата сме способни?!
Закъсняла обич,
днес проклех живота си без вик,
а колко много можехме да върнем...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И пак последните ти 2 реда не са на мястото си,в нищото.
  • И аз си го прочетох пак
  • Това го четох вече ,явно е много добро щом са го публикували за втори път.
  • "дали на тази закъсняла среща
    да променим съдбата сме способни?!" когато има желание всичко е възможно! а относно стихотворението - харесва ми!
  • И пак последните ти 2 реда не са на мястото си,в нищото.