Залез

Поезия

122 0 4

Загледана в далечината,
към залеза протягам ръка,
как искам да докосна
тази сияеща природна игра!

Топли, меки цветове пъстрят небето,
озарено от романтична светлина,
романтиката достига и сърцето,
стопля го с необикновена топлина.

Но слънцето бързо се скрива,
нежен мрак изпълва града,
паяжина от звезди го обгръща
и като магия идва нощта.

Не тъжа, че слънцето се скри,
ще се наслаждавам на нощта,
утре пак ще видя последните му лъчи
и ще помечтая да го докосна с ръка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари