Защо
Защо не спира да боли...
Колко много време мина,
а душата не спира да кърви,
откакто ти...откакто си замина...
Защо не мога да забравя...
Очите търсят, не намират...
Защо каквото и да правя,
все лицето ти съзирам!
Защо не мога и да спя...
Вкопчил се отчаяно във мрака
скитам, бродя във нощта
и се прибирам сам...не плача...
Защо не останаха сълзи...
Защо и слънцето не свети...
Защо Луната пак не спи,
Защо..."Защо" е думичка проклета!
Колко много време мина,
а душата не спира да кърви,
откакто ти...откакто си замина...
Защо не мога да забравя...
Очите търсят, не намират...
Защо каквото и да правя,
все лицето ти съзирам!
Защо не мога и да спя...
Вкопчил се отчаяно във мрака
скитам, бродя във нощта
и се прибирам сам...не плача...
Защо не останаха сълзи...
Защо и слънцето не свети...
Защо Луната пак не спи,
Защо..."Защо" е думичка проклета!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Крумов Всички права запазени
