Защо отново?
Погледнах през отрехната врата,
Замръзнах, дръпнах се назад.
Отправих поглед пак натам.
О ужас, това бях аз самия.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Той беше седнал в полумрак,
Понесъл в погледа си болка.
Стените бяха негов враг.
А той със поглед ги задържа.
Обърнах се, побягнах бързо.
И бягах, бягах дълго.
Във вкъщи влязох, и тогаз
На място всичко се завърна.
То кротко спеше на кълбо
До него милата му майка.
Целунах и завих ги аз
И седнах в близкото кресло.
Отдъхнах, замислих се
За тази празна стая,
Но можех само да гадая.
Дали наистина бях аз.
Така в догатките унесен
Подпрях напрегната глава
От топлото на някъде понесен
Заспал съм бързо на мига.
От звук събуден, очи отварям
И погледа в стените връщам
За миг поглеждам през вратата
Защо пак тука него зървам.
Без глас му казвам - бягай
При тях веднага се върни
И моля ти се, не заспивай.
А мене тука забрави........22.01.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелин Митев Всички права запазени
