ЗАТВОР
Гнетят ме мисли пагубно печални,
навява ги забулена луна;
загасват пламъчета във очите жални
и болно се разстила мисълта.
По раните от вчера обгорени
тя плахо стъпва, но боли.
Кръвта, не знам, тече ли в мойте вени
или забравата във тях върви.
Нощта е нощ и идва неизбежно
без отговор ще бъде моят стон.
Затвор между стените непрогледни,
затвор - завинаги ще бъде моят дом.
12.10.2003
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силва Тенева Всички права запазени
